Виктория Динкова: В музиката и в живота мечтая за едно и също – свобода и спокойствие

Виктория Динкова докосна всички с изпълнението си на “Crazy” по време на кастингите на тъмно. И продължи да докосва с гласа си чак до големия финал, където я очакваме със своя треньор Поли Генова, с която ще направят нов прочит на класиката „Вървят ли двама“. Затаили сме дъх, наострили сме уши и чакаме неделя, 20 часа, bTV.

Разпознават ли те хората по улицата и по участия, защото „Гласът на България“ си е голяма сцена?

Всичко е много по-различно. Докато се прибирам от репетиция или случайно вървя по улицата, различни хора ми се усмихват, поздравяват ме или желаят да си говорим. Повече от щастлива съм за всичко, което се случва. Радвам се за подкрепата и се опитвам силно да осъзная какво става, защото всичко се случва с огромен замах.

Когато се явяваше на кастингите, вярваше ли в себе си, мислеше ли, че ще стигнеш чак на финала и ще пребориш нечовешката конкуренция?

Когато се явих на кастингите на тъмно, отидох с нагласата, че искам да преживея емоцията, която седеше и чакаше вътре в мен. Имах вяра, че мога да изляза и да го направя, както обичам.

Който е гледал „Гласът на България“ знае, че песните, които изпълняваш, дори и да са весели, им придаваш собствен драматичен почерк. Ако някой ден искаш да изкрещиш на целия свят колко си щастлива с една единствена песен, коя би била тя?

Може би това би било нещо на Michael Jackson.

“Don’t stop till you get enough”

“Another part of me”

“Unbreakable”

Кои изпълнители/музиканти те вдъхновяват?

Изпълнителят, който винаги ме е вдъхновявал най-силно до момента, е Michael Jackson. Tой е бил човекът, който ми е повлиял най-силно във всякакви моменти и ситуации, чувствам го като някой, който винаги съм познавала. Друг такъв изпълнител е Johny Stevens от бандата “Highly suspect”, който чувствам по подобен начин и не мога да спра да слушам или да размишлявам върху това, което пее и казва.

Смяташ ли, че българският музикант се нуждае от рамо, което да го подпре, за да успее – независимо дали става дума за музикален формат или за човек?

Всеки се нуждае от рамо до своето рамо и мисля, че българският музикант се нуждае от рамо, да. Нуждаем се от това да бъдем заедно и да се подкрепяме, за да имаме възможността да бъдем свободни и различни, но разчитащи на взаимна подкрепа, за да има максимално развитие и нова различна култура.

На теб кой ти вдъхна увереност да хванеш микрофона и да излееш душата си?

Увереност ми вдъхнаха моите приятели, когато бях на 14. На мой рожден ден те слушаха тяхната музика, която на мен ми беше леко омръзнала и реших да седна на пода и да запея едно от любимите си парчета тогава. За да заглуша музиката и за да ги накарам да я сменят, затворих очи и я изпях, а когато ги отворих, беше тихо, всички мълчаха и ме гледаха като замръзнали. След тази случка не ме оставиха, докато не се съгласих да отида на уроци и седмица след първия урок вече бях вокал на първата си рок банда.

Каквото и да се случи на финала на „Гласът на България“, какви са твоите творчески планове в бъдеще? Върху какво работиш в момента?

В момента работя върху няколко нови авторски парчета, които предстои да бъдат завършени. На 7 юни ще взема участие в концерт в “Терминал 1“ заедно с още няколко други изпълнители, а на 16 юни ми предстои самостоятелен концерт на същото място.

За какво мечтаеш – и в музиката, и в живота?

В музиката и живота мечтая за едно и също – свобода, спокойствие, забавление. Това е, което желая най-искрено. Искам да продължавам да бъда заедно с хората, които са до мен, с всички, които  ме подкрепиха и бяха заедно с мен, било то до рамото ми или пред екрана. Това за мен е всичко!