Рафаел Пашамов: Няма време да се боиш, бъди себе си

Рафаел Пашамов се изправи срещу притеснението си и стана един от четиримата финалисти с “Гласът на България” 5. Той премина през множество емоции от кастингите на тъмно до концертите на живо и след като докосна публиката на полуфинала с песента “Sign of the Times”, сега е на финалната права. Вижте какво ни разказа 23-годишният изпълнител от отбора на Графа, който не спира да търси себе си на сцената.

Откога се занимаваш с музика? 

Не знам точно откога. Започнах да осъзнавам, че имам нужда от музиката преди около 5-6 години. По този начин се измъквах от тежки състояния, от голяма сивота, напрежение и депресии. Никога не съм си поставял за цел да бъда музикант или кариерист, а музиката се превърна в моето спасение. 

Защо рок групата ви “Red Pill” се наричате така и кога я основахте? 

Тя съществува от три години, а преди това съм имал други вариации на бенд с други съмишленици. Радвам се, че нешаблонно събрах всички от групата. Името се свързва с филма „Матрицата“ и темата за живеенето на автопилот и препрограмирането на хората - червеното или синьото хапче. 

А защо точно червеният цвят? 

Това е цветът на истината, яркостта и понякога - на агресията. Ние живеем в много агресивно време и истината често се възприема с агресия. 

Как реши да се явиш на кастинга на „Гласът на България“?

Явяването ми беше най-странната стъпка, която съм предприемал за тогавашното ми мислене. За мен музиката беше нещо лично мое, което колкото и да е хубаво, не е правилно да се споделя с другите. На кастингите видях, че трябва да се дава изказ на това, което е в мен.

Получи ли подкрепа от близките си?

Повечето ми близки бяха изненадани от решението ми. Майка ми в момента е вкъщи с мен, защото „Гласът на България“ ми направи подарък, който искрено ценя. Поинтересуваха се защо моето семейство не е тук в залата да ме подкрепя и аз споделих, че няма възможност поради разстоянието. Те решиха да намерят мама и тя направи жест за мен, като дойде и показа, че се гордее от моята стъпка. А баща ми беше изненадан от промяната в мен и хъса, който показах. Сега изпитва огромна гордост, че съм сред четиримата финалисти. 

Как избра последната песен от участията на живо – “Sign of the Times”?

Тя е изключително трудна заради емоционалния пълнеж и смисъла, който носи. Само завършен артист може да я изпълни и пресъздаде и затова получих своите забележки. Песента намери връзка с мен. Самият автор се бои да я пее на живо, а аз рискувах с нея, за да разкажа една история.  

Какви емоции изпитваш, докато си на сцената?

Сам се опитвам да разбера какви са. Постоянно преливат от една в друга - от щастие и удоволствие, отново преминават към притеснение или леко съмнение. После идва страшният адреналин - допинг, който те кара да се чувстваш сякаш си краля на света. Виждаш хората как се усмихват и ръкопляскат, а на други не им харесва. Това те кара да се чувстваш артист на сцената на „Гласът на България“. 

Кой е най-запомнящият се момент от пътя ти до тук?

При всеки етап се случваше нещо наистина специално с мен. Още от кастингите - моят идол Графа се обърна пръв, аз затворих очи и продължих да пея. Иван Лечев протегна ръка към мен и ме успокои... Най–свежо в момента помня как се класирах за финала. Ние бяхме първата тройка от отбора на Графа. Излязохме напред, прегърнах момичетата и никой не знаеше какво ни очаква. 

Какво си научил от „Гласът на България“?

Научих, че наистина трябва да бъдеш себе си. Това е огромно клише и много хора не го разбират, както аз в началото. Аз не бях себе си, а аз бях търсещ себе си по пътя до тук и още не съм се намерил, но вече имам малко по-ясна видимост. Разбрах някои свои слабости и силни страни. Поглеждайки се на екрана на телевизора, видях как изглеждам отстрани в различни емоционални моменти и нова среда. 

Какво ти даде журито?

Докоснах се до двама от тях. Иван Лечев излъчва силна мъдрост, стабилност и има завършеност. Графа е много деликатен и тактичен, но и много взискателен и нахъсващ. Поли Генова е лъчезарна, усмихната с детско и чаровно излъчване. Камелия има излъчването на дама, която наистина си знае мястото и има много сила и вяра. Всички са ни много полезни.

Създал ли си нови приятелства сред участниците? 

Да, ние по между си имахме фаворити за победител. Аз имах много и един от тях беше Никола Здравков – безапелационен, страшно добър човек и певец. Невъзможно е да не си приятел с тях, като виждаш как се морят, потят и какво влагат. Бих продължил контактите си с тях и даже вече много ми липсват, защото в момента сме са четиримата финалисти. 

Усеща ли се конкуренция между вас? 

Ако бяхме на маратон и тичахме всички заедно, сигурно щеше да е друго. Тук говорим за сцена и музика за около две минути, които са ти отделени, за да си направиш магията. Тогава няма други участници или конкуренти. Ти си сам и пееш сам, правейки това, което можеш най-добре. Ако има усет за конкуренция, той може да се прояви само като хъс по време на репетиция или в разговор. 

Очаквал ли си да стигнеш до финала?

Исках да стигна до финала и винаги съм си мечтаел да победя. Не знам дали изначално съм бил с тази нагласа, защото аз се учех на нови неща и придобивах повече вяра в себе си на всеки етап. На последния жив концерт си мечтаех и предполагах, че ще мога да стигна до него.

Ще промени ли победата живота ти и как?

Самото ми участие до сега променяше живота ми безвъзвратно. Победата на финала би променила живота ми от всяка гледна точка. Това, че творя означава, че печелейки ще продължа да откривам нови хоризонти, да правя музика, да откривам нови съмишленици и ще сбъдна мечтата си. 

А ако изгубиш?

Загубата в този дълбок и последен  етап, трябва да се приеме. Ако някой е прекалено амбициозен и не приема ситуацията, това по-скоро ще му навреди. Разбира се, че искам да спечеля и че знам колко трудно ми е било и през какво съм минал. Но си давам сметка и за някои мои по-слаби моменти. Бих се разочаровал, но бих го приел със стоицизъм и това не би повлияло на вярата ми, защото аз видях, че това е моят път и ще го съхраня.

Какво да очакваме от теб на финала? 

Съвкупност от всичко, което е било емблематично за мен до сега. Манифестацията на целият ми път, вярата, самочувствието, усета към музиката. Аз сбъднах много мечти. Станах финалист на своя идол и никога не съм предполагал,че е възможно, след като изначало не попаднах в неговия отбор. Сега имам честта да се боря да спечеля короната и заради него. 

Има ли нещо, което искаш да кажеш на хората, които те подкрепят? 

От тях 90 процента не са лично свързани с мен, а са хора, които са ми повярвали и са открили нещо свое в мен. Знам, че много деца и тийнейджъри гласуват и искам да ги призова да вярват в себе си, да си позволят да грешат и да бъркат, за да открият своя път, ако вече не са го открили. Бъдете себе си, вярвайте и сбъдвайте мечтите си -  за мен това е смисълът на живота. Няма време да се боиш – ти си себе си. Всичко се случва естествено, силно и красиво.