Иван Лечев: Не преставам да се изненадвам от това как в тази страна постоянно нараства броят на талантливите хора

Иван Лечев няма нужда от дълго представяне, защото музиката му обикновено говори по-красноречиво за него от думите.

Той е и един от треньорите в "Гласът на България" в пореден сезон на хитовото предаване на bTV и все още държи здраво кралската корона в ръцете си.

Има неща обаче, с които виртуозният ни музикант никога не би направил компромис. Вижте кои са те в част от интервюто му за „Блиц“:

-Г-н Лечев, имате вече толкова богат стаж в „Гласът на България“, че се чудя има ли нещо, което все още да успява да ви изненада?

- Не преставам да се изненадвам от това как непрекъснато в тази страна, която, по ред причини, не е като Швейцария, Слава Богу, не е и като Сомалия, постоянно нараства броя на талантливите хора. Миналата година си говорихме с колегите, че това е върха и няма накъде повече, а тази година не само, че се видя, че има накъде, но това, което се случва, е и изумително. И ситуацията се повтаря всяка година. Не знам къде ще му излезе края.

- Смисълът е в таланта, да, и се оказва, че в България е пълно с талантливи хора, които само чакат възможност да го разкрият…

- Да, напълно съм съгласен. И не само това – появяват се хора, които даже нямат представа какво точно правят. Излизат на сцената с думите, че просто искат да опитат, да видят какво е, а всъщност пеят уникално. Те са в този формат, за да повярват наистина в себе си.

- Случвало ли ви се е, докато слушате изпълнение на някой от талантите в „Гласът“, да върнете лентата назад в съзнанието си към някоя ситуация или човек в живота си?

- Аз винаги си спомням и се връщам към първите си записи в студиото на „Балкантон“, когато дори не бях още китарист в истинския смисъл на думата. А съм завършил цигулка. Дадоха ми ужасно тежка песен за свирене, която трябваше да представя и то с непознат инструмент. Все едно бях паднал от гората… Опитах се, колкото е възможно повече, да се мобилизирам, да преодолея страха и притеснението си. Така и стана. Затова и сега, в „Гласът“, когато усетя, че някой страшно много се притеснява, просто го успокоявам, дори ставам и го прегръщам.

Аз съм студиен музикант вече повече от 40 години. Имам наистина страшно голям опит в студио с всевъзможни изпълнители. Ухото ми е много изострено и затова до последно се чудя трябва ли да се обърна или не, тъй като е голяма отговорност. Има хора, които са с невероятни амбиции, а в крайна сметка ние сме там, за да помагаме, а не да ги съдим.

По време на кастингите на тъмно през цялото време се опитвах да отсея дали дадена колебливост в нечие изпълнение се дължи на огромното притеснение и адреналин, или той просто толкова може.

- Миналата година казахте: „Аз държа ключа към успеха и не смятам да го давам на друг!“ Означава ли това, че заплахата и тази година е в двора на останалите треньори, а вие се готвите за поредна победа?

- Ами… 90% имам шанс да стигна до първото място, защото имам в отбора си златни таланти, но никога нищо не е стопроцентово. Правилото за блокиране ми попречи да имам още таланти, защото всички видяха какво направиха колегите, сложиха пръст в колелата. След кражбите обаче, нещата си дойдоха по местата. (усмихва се)

- Извън кражбите и борбата за таланти, как се работи с останалите треньори – Галена, Дара, Любо Киров, в чисто човешки план?

- Най-много имам общо с Любо Киров, с музиката, която той прави и която много харесвам. Преди време даже исках да бъда китарист в неговата група, но така и не се съчетахме. Обаче наскоро той ме покани на концерта си в „Арена армеец“, за да свиря заедно с тях и много хубаво си прекарахме.

Двете дами – Дара и Галена, също заслужават много внимание. Не крия, че музиката, която прави Галена ми е далечна, но тя самата е много подготвена, говори добре и е много готина дама. Много е смайваща и Дара, която ако я видиш без грим, прилича направо на дете. Но това дете е вече със страшно много опит, има точни критерии.

- Като говорим за грим и маски, струва ли си заради едната слава човек да бъде по-често някой друг, отколкото себе си? И налагало ли ви се е някога да прибегнете до поставянето на някаква своеобразна артистична маска, за да постигнете този или онзи ефект? 

- В никакъв случай човек не трябва да губи себе си. Човек трябва да бъде себе си, още повече, творейки музика. Музиката винаги трябва да вълнува, да създава емоция. Специално Любо и Дара сами правят всичко, със собствени сили и талант. И са много наясно къде искат да стигнат и как. И няма никакво значение как се прави музиката, важното е да докосва, да е убедителна.

Аз нямам нужда от маска, никога не съм имал. Предпочитам да остана себе си, независимо от всичко. А свиренето на цигулка и на китара за мен основно е израз на емоции и много по-малко някакъв стремеж към изява или слава. Гледам винаги това, което свиря, да има смисъл.

Цялото интервю четете тук.