Иван Лечев: Крос битките в „Гласът на България“ са като Световното по футбол

Иван Лечев, китарист, цигулар, композитор и треньор в „Гласът на България“ даде интервю за сутрешния блок на Радио "Фокус". Част от него можете да прочетете тук.

Благодарим ви, че сте наш гост. Как сте?

В отлично здраве и добро настроение и чакам с нетърпение финала на шоуто, за да видим как ще завърши, защото дотук каквото сме направили, сме направили. Оттук нататък всичките тези хора, които са стигнали до този етап, всеки от тях има шанс да бъде победител.

Какво да очакваме от крос битките в "Гласът на България"?

Това е един вид борба между отборите. Всеки треньор избира кой от неговия отбор да се противопостави срещу участник от друг отбор. И така става малко като световното по футбол едва ли не. В смисъл кръстосват се отборите, кръстосват се участниците и това до голяма степен сверява часовника кой до къде е стигнал.

Имате ли си любимци?

И да имам, няма да ги кажа преди края на шоуто. Защото естествено, че си имам предпочитания, но моите предпочитания се виждат. Всъщност, тези, които са дошли дотук, аз съм ги избрал според техните способности, според това, което успея да открадна от моите колеги, които успяха да се промушат между блокиранията от моите колеги. Така че моите предпочитания се виждат. Естествено, има участници, които са в отбори на моите колеги, които също много ми харесват, но оттук нататът нещата не са в наши ръце.

Какво ни показват, г-н Лечев, всички тези ентусиазирани участници в "Гласът на България“?

Аз за поредна година се смайвам колко е талантлив този наш български народ. В смисъл, не е тайна, че живеем в една политическа и всякаква бъркотия, не ни е лесно на всички нас, но пък това като че ли провокира развитието на страхотни таланти. Защото виждам година след година как неизмеримо количество талантливи хора се появяват. Даже между тези, които отпадат, също има много талантливи, просто някои от тях не са достатъчно готови. И аз всеки път казвам, че в крайна сметка това е само едно шоу, и ние не сме съдници, ние сме там, за да помагаме на талантливите хора.

За 9-ият сезон, казвате: "Ние надградихме страшно много“, но защо го определят като един от най-силните, един от най-добрите сезони досега?

В интерес на истината, всяка година така казват, но е явно, че нещата се движат във възходяща линия, което е добре и така трябва да бъде. Просто ние самите се опитваме с всяка година да сме все по-взискателни, но и ние самите се учим от собствените си грешки, гледаме колкото може повече да стимулираме участниците, да ги успокояваме когато те са притеснени, защото си е притеснително. Миналата година Любо Киров направи този експеримент, пя на нашите гърбове, на останалите трима, след това дойде и каза, че това е някакъв кошмар и той при целия си сценичен опит се е чувствал доста различно и леко некомфортно.

Което какво означава?

Което означава, че това е си е сериозно изпитание за хора с крехка психика. Но аз смятам, че който има сериозни намерения да се занимава с това, за него това е една сериозна закалка и много сериозен опит, който се натрупва по този начин – да попаднеш в некомфортна среда и да излезеш с чест.

И в тази връзка, какви са вашите наблюдения върху предишни участници от "Гласът на България“, как се развиват те у нас?

Ами там е работата, че ще перифразирам една много известна българска поговорка: Шоуто помага, но в кошара не вкарва. В смисъл, нещата са в ръцете на самите изпълнителни - шоуто им дава един летящ старт, за тях разбира цяла България. И е много важно да се използват този летящ старт. Веднага ще дам за пример Никеца, който не спечели преди 2 години май, но използва страшно добре инерцията, за да се заяви и в момента прави една много успешна кариера. Не трябва да се проспи този тласък, който шоуто дава.

Кои гласове се харесват повече на аудиторията, повече женските или мъжките в този сезон? Какво мислите?

По принцип до миналата година аз смятам, че имаше сериозен недостиг на мъжки гласове, такива истински. Но пък миналогодишното шоу показа, имам предвид в лицето на Жоро Костадинов и Борис Христов, че България има много сериозни мъжки гласове. Тази година също имаме. И другото, което за мен е много положително, че успяхме да провокираме хора от клубната среда, които някак винаги са гледали на телевизионните шоута с известно недоверие. Няма нищо лошо в това повече хора да разберат ти какво правиш. Аз съм пропагандирал много отдавна себеизявяването. Не може да си стоиш в къщи или в клуб, да пееш на 50 души и да очакваш да се разбере за теб. Ако искаш да се занимаваш с това е добре да се заявиш на колкото се може повече хора, защото само по този начин вратата, на която си почукал се отваря.

Предстои ви голям концерт. "Фондацията“ празнува "Щурците“ на 55 години на 30 ноември в Зала 1 на НДК.

О, да. Това ще е юнашко събитие. "Фондацията“ по принцип, по идея си е била акустичен проект, но на тези концерти ние със Славчо яхваме електрически китари и откъм средата на концерта се запредашва здрав рок. Имаме гости и те са много качествени в лицето на Звезди Керемидчиев от "Ахат“, Наско Пенев от Б.Т.Р. и Славин Славчев, които ще ни помогнат да направим едни от най-знаковите парчета в българския рок по най-добрия възможен начин. Заслужава да се види и чуе.

Цялото интервю можете да чуете тук.