Иван Лечев: "Гласът на България" може да те изстреля в орбита, но ти трябва да си готов

Един от най-разпознаваемите български китаристи и рок музиканти - Иван Лечев, завършва Музикалната академия през 1981-ва, а три години по-рано става китарист на фСБ. Няма друга китара в българската музика, която да се чува в толкова много записи през последните четири десетилетия. Свирил е в "Стари муцуни", "Зона Це", "Акустик трио", "Фондацията", "Обичайните заподозрени"...Номиниран е три пъти за "Аскеер" за театрална музика.

Иван Лечев шести сезон е треньор в "Гласът на България" по bTV, като три пъти участници от неговия отбор стават победители във формата.

Г-н Лечев, усетът или педагогическият подход е водещият за треньора в "Гласът на България"?
Не смятам, че имам някакви качества на педагог. За мен е важно да притежаваш усета и способността да си представиш този глас, не като моментна снимка, а в перспектива, в развитие. Какво би се случило с него. Какви песни би могъл да изпее. Менторът трябва да има и здрави нерви, за да не набие другите треньори, когато го блокират.

Как се допълвате с колегите ви Дара, Галена и Любо?
Много добре се разбираме. Не съм забелязал и най-малки наченки на конфликт. Добре си общуваме в моментите, когато не сме на столовете. Имаме си известно профилиране. Опасявам се, че много от кандидатите в моя отбор се притесняват, че има страшна конкуренция, а рано или късно трябва да остане един. Чисто стратегически си мислят, че имат по-големи шансове в другите отбори, защото при мен надпреварата наистина е много сериозна. И отпадат хора, които в друга ситуация биха имали по-голям шанс, но такъв е залогът на играта.

Какво не виждат зрителите от вашата работа?
Първо в "Гласът на България" има две уникални вокални педагожки - Теодора Орешенска -Теа и Кръстина Кокорса - Криста. Работят с всички певци за усъвършенстване на техниката на гласа, на дишане, вокално майсторство. Ние пък имаме нелеката задача да им вдъхнем увереност, да ги убедим, че могат да спечелят, дори и да не стане от първия път. Те самите трябва да искат да стигнат далеч, защото точно такъв тип хора имат успех, форматът "Гласът на България" е такъв, че може да те изстреля в орбита, но ти трябва да си готов.

Какъв трябва да е гласът на България?
Да привлича вниманието. Необикновен, овладян до най-висока степен.
Това, което ти дава природата е около една десета от нужното, трябва страшно много работа, самоусъвършенстване и упоритост. При нас не идват случай ни хора. Зрителите получават качествено шоу, а на нас треньорите ни е ужасно интересно.

Щяхте ли да се пуснете в такъв формат, ако го имаше навремето?
На мен така или иначе не ми оставаше време, защото, когато започнах да свиря на китара още на 14 години, имах професионален ангажимент в Народния театър. Това мисля, че не съм го казвал. Брат му на Чочо Владовски свиреше в една испанска пиеса, но си намери работа в нощен клуб, в който плащаха повече. Търсеше си заместник. Споменаха за мен и така се озовах в оркестрината на Народния театър и на 14 г. изкарах първите си пари с китара в ръцете.
Много дълго време след това свирех на цигулка. Бях си цигулар, но вече ясно беше започнало да ми се получава и с китарата.

Цялото интервю с Иван Лечев четете в последния брой на в-к Галерия.