ИЗЖИВЕЙ ЕМОЦИЯТА ОТ ФИНАЛА НА ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ И ОНЛАЙН В 360 ГРАДУСА!

Галена без маска и грим

Събота късен следобед в средата на септември. Галена тъкмо е приключила снимки и е сменила шикозната си рокля с клин, сникърси и оувърсайз риза. В този екип изглежда крехка като ученичка. Само дългата й лъскава коса е вързана на висока опашка, а гримът й като за телевизионно студио издават, че си имам работа с жена, покорила българската музикална сцена. Движенията й са плавни и грациозни като танц, гласът й леко хриплив, вероятно от преумора, погледът – орлов и намекващ за бърз комбинативен ум. 

Срещаме се пред кабинета на дерматолога й в луксозен столичен комплекс. След час Галена ще „открадне“ време в забързания си график за лек пилинг. Но преди това е време за първото й интервю за списание D!VA.

В подготовката й за процедурата Галена сваля тежкия си грим и се разкрива без маска. Готова е за откровения.  През следващия час продължава да сваля пласт след пласт защитните стени, с които се обгражда всяка звезда, прекарала достатъчно време в публичното пространство. За да покаже едно пораснало, успешно, но много земно момиче от Смядово. 

Така започва интервюто на Галена за D!VA, а цялото можете да прочетете в октомврийския брой на списанието: 

Галена, наследяваш Камелия в „Гласът на България“. Ще черпиш ли опит от представянето й като ментор? Много харесвам нейния подход в шоуто и за това не ми беше лесно да приема. Но имах и нужда от предизвикателство. Правя го и за разнообразие на самия формат, който е с нови правила, водещ. Не смятам да копирам Камелия, а да покажа на зрителите себе си такава, каквато съм. Обещах си го още, когато приех предложението на bTV. 

Каква си извън сцената? Земна, истинска, емоционална. Държа да съм автентична – винаги съм печелила с това. Дори да харесам нещо в сценично поведение или представяне на колега се старая да не го преповтарям. 

Въпреки това работата ти изисква да влизаш в образи... За това и ставам част от формата, за да покажа коя съм наистина, когато не съм в роля. 

Ако сега се запознаваме как ще ми се представиш - Галена или Галина? Отне ми 13 години, за да започна да се представям с псевдонима си Галена и то в делови срещи. Има хора, които нарочно са се опитвали да ме провокират, като кажат: „Галена?!Не зная коя сте“. Моят отговор е, че не е задължително да ме познават, особено ако не слушат музиката ми. Разбира се, когато човек все пак е в крак с обществения живот в страната, има интернет, гледа понякога телевизия, използва Instagram, все ще е попадал на мен. Но има различни светове и защо пък да е лошо, че нашите не са се пресекли никъде?

Може би това поведение е опит дистанция от жанра поп фолк? Отдавна широкоскроените хора нямат комплекс да признаят съществуването и успеха на тази музика. Не мисля, че това още е актуална тема. Дори колегите ми в други жанрове са ми казвали, че следват работата ми, че я харесват и подкрепят. Става ми много неудобно, но и приятно да чувам, че мои клипове и песни са оценени от тях. 

Похвалите те притесняват? Много. Винаги. Когато някой започне да говори хубави неща за мен, ми става неловко, започвам да гледам на другата страна и искам по-бързо да сменим темата. Здраво стъпила съм на земята. Достатъчно е да ми кажат – хареса ми. Не изпитвам нужда от хвалби и ласкателства. Излишни приказки. 

Къде слагаш границата между своя публичен и личен образ? На сцената. Там съм Галена, която се изключва от живота на Галина. Сякаш се затварям за всички събития от деня, забравям за болка, нищо не може да ме разконцентрира. Ще ти разкажа една случка от преди няколко години, когато излязох на сцената с бъбречна криза. Беше по Коледа, едва успявах да стоя на крака, а и нямаше кой да ме прегледа даже. Но кувертите в заведението – продадени, всичко се пука по шевовете. Управителят ми се примоли да отида, за да не разочарова хората. Съгласих се да се появя за 5 минути, да изпея едно парче и да се извиня за състоянието си и да си тръгна. Адреналинът така ме хвана, че пях 40 минути. Ето това прави с мен сцената. 

Значи твоята жена войн е Галена? И Галина е бойна. Мъжко момиче съм и съм здраво стъпила на земята. 

Зодия Близнаци, нали? Вярваш ли в астрологията? Много дори. Правили са ми личен хороскоп няколко пъти. Асцендентът ми е Скорпион. От него идва тежестта, заземяването, сериозността. 

Астролозите казват, че Скорпионът улавя всяко лицемерие и не го понася. И при мен е така – не мога да съм лицемерна, макар че средата ми изисква понякога да общувам с хора, които не са ми приятни. И дори тогава не лицемернича. Не е голяма жертва, защото наистина е рядко с някого да не се разбираме. Тогава просто съм пестелива в комуникацията, а и какво пък – не съм си го взела у дома. За мен най-голяма обида е да ме нарекат хитра лисица – хитрост, подлост, лицемерие са ми чужди. 

Каква музика слушаш в свободното си време? Никаква. Имам нужда от тишина, а не да се натоварвам с текстове, например. Но все пак, ако питаш за жанрове – всякакви. 

Ако отворим твоя списък в Spotify, какво ще открием? Рамщайн, албанско, турско, DJ Collect, гръцко, индийско. В момента любимата ми песен е гръцко танго от '60-те, казва се „Два малки херувима“. Чух я в едно заведение и оттогава я слушам на повторение. Оказа се много популярен в Гърция шлагер. 

Признавам, че ме изненадваш. Очаквах по-комерсиални неща заради имиджа ти на човек, който прави популярен продукт за публиката. Моята вече 17-годишна кариера е в такъв момент, в който вече не държа всички мои песните да са непременно хит. Позволявам си да правя парчета за себе си, неща, които са заради моите нужди като артист, а не заради реакцията на публиката.