DARA: Скритият ми талант е силно да вярвам в хората

Дарина Николаева Йотова, известна като DARA, скоро навърши 23 години, но вече е едно от най-популярните лица в българската поп музика и ментор в новия сезон на „Гласът на България“ по bTV.

Родена е на 9 септември 1998 г. във Варна. Завършва Националното училище по изкуствата „Добри Христов“. Учи народно пеене още от малка. През 2016 г. Дара представя дебютната си песен „К'во не чу“, която става хита на лято 2016. Успехите й и върховете, които DARA покорява не спират тук, а феновете й добре знаят на какво е способна. Нестандартна, очарователна, усмихната и млада вижте какво сподели тя в последния брой на сп. Жената днес. Цялото интервю четете на страниците му.

DARA, поемаш голямо предизвикателство – ще бъдеш треньор в най-голямото музикално риалити, а си едва на 23 години. На какво искаш и можеш да научиш хората от твоя отбор?

Участието ми в „Гласът на България“ е наистина голямо предизвикателство и съм много щастлива, че ми се случва. Като един от треньорите в новия сезон на шоуто по bTV първо много искам всеки от отбора ми да се почувстват като част от него и да ми се довери. Много хора не вярват в потенциала, който имат, а други пък не са били подкрепяни от семействата си. Мисля, че моят скрит талант е толкова силно да вярвам в хората, че да ги накарам и те да повярват в самите себе си. Когато видя потенциал у даден човек, давам всичко, за да го подкрепя, обичам да подкрепям хората около себе си. Ще се опитам да науча хората от отбора ми да усещат музиката с цялото си тяло, да пеят всяка дума от сърце, да изживяват емоцията на песента и текста и да я показват на сцената.

В какво се крие увереността ти, че ще се справиш и ще помогнеш на участниците да извадят най-доброто от себе си?

От малка затварям очи и си представям каква ще съм на сцена, какво искам да покажа. И сега го правя това, но освен да си представям какво искам, репетирам много и се подготвям. Вярвам, че увереността идва от това да си добре подготвен и да се чувстваш стабилен, да знаеш какво правиш на сцената и защо го правиш.

Увереността е едно от най-важните качества за всеки човек във всичко, без нея нищо не би се случило. Как изграждаш своята?

Увереността се гради всеки ден. Например: Ако днес се чувствам уверена, ще пея няколко часа, а ако не се чувствам уверена - ще пея цял ден. Зад увереността ми се крие вяра, че знам коя съм и накъде вървя. Знам какво искам да постигна и работя за това. Дори и да не съм винаги достатъчно уверена в себе си, гледам целта, гледам напред, а не временното ми състояние на колебание.

Най-голямото предизвикателство пред менторите в „Гласът на България“ е да изберат своя отбор на сляпо, само по гласа на човека. Преживя ли много изненади по време на кастингите?

Мисля, че това е един от най-интересните етапи в шоуто. Всеки се опитва по някакъв начин да визуализира гласа, който чува от сцената, но е много, много трудно. По време на снимките на този първи етап се стараех да се концентрирам максимално върху звученето и в потенциала, който гласът носи. Изненадите разбира се бяха много, защото сме свикнали външния вид да е първото нещо, по което да преценим човека срещу нас. Когато махнем този фактор и предразсъдъците, свързани с него, всичко се променя коренно. В случая можеш да вярваш единствено на слуха си и това всъщност е най-красивото.

Кои са твоите най-важни учители – не само в музиката, но и в живота? Какво ти дадоха и как го направиха?

Имам доста учители в живота си. Майка ми, приятелите ми, хората, които правят добро без да се замислят. Но може би най-големият учител в живота ми са грешките, които съм допускала - понякога нарочно, понякога неволно. Учител са ми и грешки, които са допускали други хора, тези около мен. От тях всъщност уча най-много, за себе си и за живота.

Много си говорим напоследък за уроците покрай ковид пандемията. Твоят бранш е един от най-пострадалите. Кой е урокът, който ти научи?

Ще прозвучи клиширано, но очакванията са грешка. Гледам постоянно да си го напомням и да не очаквам нещо да ми се случи, усъвършенствам се и давам най-доброто от себе си да сбъдна мечтите си. Оттам насетне, каквото ми се даде е отгоре. J И може би най-важното от всичко, което научих е, че нищо не е константно и винаги трябва да сме готови да се адаптираме. Не само заради пандемията, но като цяло смятам, че това е изключително важно умение за един артист, за да оцелее, да се променя постоянно, да расте, да търси нови начини да олицетворява музиката си.

Какъв микс от качества, талант и трудолюбие са нужни, за да се роди звезда?

На първо място трябва да си лек непукист и да пропускаш слуховете или лошите думи за теб да преминават покрай теб, без да ти правят впечатление. Готовност да се отдадеш на публиката, да седиш 10 часа и да мислиш 1 изречение за текста си, готовност да приемеш провал, да научиш от него и да продължиш напред. Но истината е, че няма точна формула за успех и за това “да се роди звезда”. Хората или те харесват или не. Специалното блестене на един човек идва от самия него, някои го притежават, други го придобиват с инат.

С какво би направила компромис в името на кариерата?

С времето си. Това е изключително ценно нещо. Колко от него ще дадеш е равно, на това колко искаш да успееш. Колко време ще прекараш да репетираш, учиш, пееш, танцуваш, колко време ще отделиш на хората, които те слушат и вярват в теб, това е което съм готова да дам винаги, защото знам, че то е ключът към успеха. Work hard, play hard.