Иван Лечев: Всяка година има по някой, за когото страшно съжалявам, че не е в моя отбор

В предстоящия сезон 10 на „Гласът на България“ Мастър Иван Лечев – менторът с най-голям опит в „Гласът на България“ и тази есен ще заеме един от четирите треньорски стола в предстоящия сезон на „Гласът на България“.  Преди това обаче ще можете да го видите на живо на 20 юли, в Летния театър в Бургас и на 6 август в Античния театър, в Пловдив. В интервю за SofiaLive той разказа за предизвикателствата, пред които се изправят участниците в „Гласът на България“:

Ментор си в „Гласът на България“ вече доста сезони, в предстоящия – също. Твоите хора често и печелят. Има ли някой, за когото си съжалявал, че не си взел в своя отбор?

Всяка година има по някой, за когото страшно съжалявам, че не е в моя отбор, но... хората правят грешки, ха-ха. Например в предпоследния сезон много ме беше яд, че Джейми Рашед от групата Caliberty избра отбора на Любо Киров, но той си имаше причини за това.

За участниците, дори финалисти и победители в „Гласът на България“ – не започва ли по-трудното след края на шоуто? Ти поемаш ли ангажименти към някои от тях да ги подкрепяш, да съдействаш с нещо?

Винаги съм готов да помагам всячески, но не всеки успява да оползотвори летящия старт, който това шоу дава. И обратно – Никеца, който не успя да спечели, успя въпреки това по най-добрия начин да натрупа популярност, така да се каже, яхна гребена на вълната. И аз му помогнах с огромно удоволствие.

Освен талант и труд, на участниците в „Гласът“ са им нужни вероятно и доста други качества, за да пробият. Каква психика е необходима?

Предполагам, че най-сложният момент са кастингите на тъмно, където трябва да дадеш най-доброто от себе си, гледайки едни гърбове на столове, дори не виждаш хората в тях. Всеки артист, дори най-начинаещият, комуникира с публиката, очаква нейната реакция. В последния сезон Любо Киров се постави на мястото на участник в кастинга на тъмно и след това разказваше, че усещането е било кошмарно.

Кога последно се е случвало да посвириш на цигулката нещо съвсем класическо и ей така за свой си кеф?

С „Фондацията“ тази пролет имахме минитурне с Оперно-симфоничния оркестър на Велико Търново, с диригент Георги Патриков, като в първата част от програмата изпълнявахме класически произведения, и аз с огромно удоволствие изсвирих първата част от цигулковия концерт в ми мажор от Й. С. Бах. Не бях го свирил 40 години...

На концертите ви за „10 г. около света“ на „Фондацията“ имате и много гости – всеки от вас си кани поне по един член от предишните групи. Колко точно парчета включва концертът и колко продължава?

Парчетата са точно двадесет и седем, което прави концерт, дълъг около два и половина часа. 

Солидно! А кой е най-продължителният концерт, на който си свирил?

Концертът за 50-годишнината на „Щурците“ в Арена Армеец, който продължи около четири часа и нещо, от които не бях на сцената само около половин час.

Скоро „Фондацията“ ще влезе в пубертета. Възможни ли са някога изобщо някакви вътрешни истерии и тръшканици помежду ви или сте като смазана машина?

Естествено, понякога прехвърчат светкавици, но това е в реда на нещата. Рядко се срещат хора, които за толкова години да са запазили такива прекрасни отношения помежду си.

Цялото интервю прочетете тук.